TUYA Xinia Picado

Tuya Sentirme así sometida a ti, ser tu esclava, sentir como tu lengua la pasas por mis labios, es una perturbante delicia. Se que me tienes a tus pies, are todo lo que me digas no puedo resistirme a está sensación que me heces sentir. Todo mi cuerpo se extremese de solo pensar lo que aremos y yo así sumisa, se que me tienes atada a tus deseos. Dime lo que quieres te cumpliré todos tus caprichos, porque se que ya no me puedo soltar y me gusta sentirte así. Se que al permitirte hacerme lo que tu desees, yo también podré disfrutar cada parte de ti. Xinia Picado Costa Rica D. R. A

Leer más

Te olvido o te espero - Xinia Picado

 Título: Te olvido o espero

Qué difícil a sido olvidarte, me siento extraña. Quiero romper estas cadenas qué me atan a ti y se me hace difícil. Una parte de mi te quiere olvidar, pero otra sueña con recuperarte y mientras tanto me voy perdiendo, desapareciendo en esa puerta abierta. Sucumbo por el dolor y veo la puerta abierta a nuevas oportunidades, pero estoy en tu prisión. Me digo a mi misma que tengo que dejarte ir, que ya no tienes que ocupar este lugar. Pero mi mente sigue insistente recordando cada momento vivido a tu lado. Y me pregunto si podré renunciar a ti y me veo perdida en el limbo de tu amor. Autora :Xinia Picado Costa Rica 16/05/2026

      

Leer más

Todo mi mundo D Simeonov

 

Целия мой свят… Не мога да ти дам целия свят — онзи свят, който блести отдалеч, но отблизо е пълен с празни улици, с хора, които се усмихват, а вътре в себе си се разпадат. Свят, в който любовта понякога е само дума, която някой изрича, за да не остане сам. Свят, в който щастието е като птица — каца за миг и отлита, преди да успееш да протегнеш ръка. Но мога да ти дам моя свят — малък, тих, понякога тъжен до болка, понякога празен като стая, в която никой не се е връщал от години. Мога да ти дам дните си — онези, в които се будя със свито гърло и с мисълта, че пак ще мине още един ден без да чуя гласа ти. Мога да ти дам нощите си — дълги като зими, в които тъмнината тежи като неизпратено писмо. Нощи, в които търся светлина, а намирам само спомени — твърде ярки, твърде живи, твърде болезнени. Мога да ти дам сърцето си — с всичките му рани, с всичките му страхове, с онзи тих плач, който никой не чува, освен тишината. Мога да ти дам мечтите си — дори онези, които никога няма да се сбъднат, защото в тях има място за теб, а това е достатъчно, за да ги пазя. Мога да ти дам тъгата си — не като товар, а като доказателство, че си оставил следа, която не мога да изтрия. Не мога да ти дам вселената — тя е твърде далечна, твърде студена, твърде безразлична. Но мога да ти дам света, в който ти си болката, и лекът, и липсата, и надеждата. Света, в който всичко, което боли, носи твоето име. - Д.Симеонов

Leer más

Eres parte de mi vida

 

Като морето. Любов, дълбока като морето. Спокойна и спокойна, носеща ми мир. Любов настояща, без отсъствие. Нежна, мила и защо не, любяща.

Вечна любов, без вкуса на забравата. Нека неговият път бъде моят път, господар на всичките ми фантазии. Нека бъде днес и също и утре, нека не води до отчаяние. Любов на славата, любов на двама, обединени в едно чувство, без борбата на егото. Да бъдеш просто автентичен. Любов на душа, която не знае нищо за историята, но знае всяка тайна в любовта. Любов на рибар, който се наслаждава на пейзажа, чувства, че е морето. То не му е чуждо; той знае, че е част от едно цяло и това цяло е Любовта. С малко въпроси или съмнения, Любовта е проста и спокойна. Не го усложнявай, просто обичай и обичай ме. Kato moreto. Lyubov, dŭlboka kato moreto.

Leer más

SIEMPRE JUNTOS

 

SIEMPRE JUNTOS

Hemos viajado por el universo durante eones,

a veces juntos, a veces separados.

Hemos llorado por nuestra fugaz ausencia,

ocultos tras el sol de alguna galaxia lejana.

Hemos reído juntos, colgando de la cola de un cometa,

y nos hemos amado, ocultos tras alguna nebulosa.

Mil veces nos hemos despedido y mil veces nos hemos reencontrado,

y tantas otras veces nos hemos cruzado sin reconocernos.

El tiempo se agota y la evolución llega a su fin;

quizás este sea nuestro último viaje.

Estoy aquí, de pie en este pequeño planeta,

esperando que el universo decida.

Te reconoceré; aún recuerdo tu luz, tu aroma,

y recuerdo tu esencia, que también es mía.

Quizás nos volvamos a encontrar en este plano,

o quizás sea en el viaje de regreso, como esferas,

viajando velozmente por la galaxia,

y allí juntos jugaremos como siempre,

a ver quién llega primero a casa.

SIEMPRE JUNTOS

Leer más

Hullas

 

„Не ходи там, където води пътят, иди там, където няма път и остави своя собствен отпечатък.“

Ще продължа да вярвам, дори когато хората губят надежда, а аз съм дълбоко наранен...

Ще продължа да давам любов, дори когато другите сеят омраза, отказват да приемат любовта ми, мамят ме и ме лъжат...

Ще продължа да градя, дори когато другите разрушават...

Ще продължа да говоря за мир, дори сред войната, защото най-мощната сила е любовта...

Ще продължа да блестя със светлина, дори в тъмнината, за да помогна на другите да видят пътя...

Ще продължа да сея семена, дори когато другите тъпчат и съсипват реколтата...

Ще продължа да викам, дори когато другите мълчат; Ще викам, за да защитавам правата на всяко човешко същество, защото всички ние сме, всички ние, Божието творение...

Ще продължа да рисувам усмивки по просълзените лица, за да се превърнат в перли на щастието...

Ще предавам облекчение, когато видя болка, причинена единствено от любов...

Ще давам причини за радост там, където има само тъга, за да може всеки да бъде малко по-щастлив всеки ден...

Ще споделям вяра с онези, които са изоставени, и ще вдигам ръцете на онези, които са се отказали...

Защото сред пустошта винаги ще има дете, което ни гледа с надежда, очаквайки нещо от нас, и именно в този момент трябва да покажем, че това може да се направи...

Защото дори сред бурята слънцето проблясва в някой ъгъл и дори насред пустинята расте растение, просто за да ни покаже, че за Бог нищо не е невъзможно или окончателно.

Винаги ще има птица, която да ни пее, дете, което да ни се усмихне, и пеперуда, която да ни предложи красотата си.

Но ако един ден видиш, че вече не продължавам, че вече не се усмихвам или че замълчавам, може би това е защото животът ме е ударил твърде силно и съм бил тежко ранен. Приближи се и ме прегърни или ми се усмихни; това ще бъде достатъчно.

„Не ходи там, където води пътят, отиди там, където няма пътека и остави своя собствен отпечатък.“

Leer más

Saciame de tus besos

 

Saciame de tus besos Bésame hasta saciarme de tus besos, esa tu forma de hacerlo me derrito entre tus brazos. Eres hoguera qué enciende mi cuerpo, un beso tuyo me lleva a las alturas y allí me quiero quedar. Te amo eso es indudable y no solo quiero un beso...quiero muchos, miles de ellos. Que active cada parte de mi ser. Besos envueltos en deseo y pasión, quiero sentir esa necesidad de tus labios en los míos. Bésame... bésame mucho y que nunca se apague está entrega tuya y mía, porque así a tu lado quiero siempre vivir. Derechos Reservados Autora Autora :Xinia Picado País :Costa Rica

.

Leer más