martes, 30 de junio de 2026

Xinia Picado _ Cada dia



Cada dia

Cada dia te deso mas tus labios... Y...

Nuestros labios se encontraron en un beso apasionado, hemos desatado todo ese anhelo que en nosotros existía,
---
Pero mi labios quiere y desea mas .... más de tus dulce besos sabor a un nuevo amanecer
----
Te rozó con mis labios el lóbulo de tu oreja y comienza a subir el calor a nuestros cuerpos encendidos.
----
Flujo que se siente en la humedad de tu intimidad donde mi boca quiere llegar
---
te siento mi amor y Siento la laba fluir de tu cuerpo en mi boca
Mientras tu...
Poco a poco bajas recorriendo con tus labios cada parte de mi
''''''''
Ya es la hora de llegar y que sientas mi amor llegar al centro de tu destino y entonces.....
---
y llegás a ese centro donde se conectan los cuerpos en uno sólo y me das un beso ahí, erizando mi piel qué sedienta está de ti y ya no nos podemos detener.
----
Hierve nuestro cuerpo y se pierden los sentidos solo nos amamos sin control.
----
descontrolados hacemos el amor hasta agotar nuestra respieracion y seguimos disfrutando
_____
Como disfrutamos ese contacto del roce de nuestras pieles y ese néctar húmedo qué moja nuestras sábanas.
---------
todo lo que queda de ti que se escapa trabisa de mi boca es lo que moja nuestras sabanas
----------
Y recostada a tu pecho después del sublime placer,nos decimos al unísono todo empezó a fluir por ese beso ahí.
-----
Pero mi labios quiere y desea mas .... más de tus dulce besos sabor al nectar de tu cuerpo hasta que llegue un nuevo amanecer y no encuentre desnudos abrazados llenos de amor
__
Y recostada a tu pecho después del sublime placer,nos decimos al unísono todo empezó a fluir por ese beso ahí.
-----
Pero mi labios quiere y desea mas .... más de tus dulce besos sabor al nectar de tu cuerpo hasta que llegue un nuevo amanecer y no encuentre desnudos abrazados llenos de amor

Autor: Xinia Picado



lunes, 29 de junio de 2026

Докосна душата ми.-Tocaste mi alma Simeonov Dimitar

 




Tocaste mi alma...

Pudiste haberme tocado de mil maneras: con tus manos, con tus palabras, con tu mirada, con esos pequeños gestos que dejan una calidez en la piel y luego desaparecen.Pero elegiste otro camino. Más silencioso. Más profundo. Más real.Tocaste mi alma. No rápido, no insistentemente, sino así, como si temieras romper algo frágil que ni siquiera yo sabía que guardaba dentro.Y en ese instante todo cambió. El mundo siguió igual, pero yo... ya no era yo.Entraste en mí como una luz que no ciega, sino que sana. Como un silencio que no asusta, sino que calma. Como una respiración que no termina, sino que comienza.Me tocaste donde las palabras no llegan, donde el dolor es silencioso, donde la esperanza nace de la nada.Y te sentí: en tu mirada, en tu silencio, en cómo tu presencia ordena el caos en mí sin tocarlo.Me cambiaste no porque quisieras, sino porque podías. Porque mi alma te reconoció antes de que mi mente comprendiera lo que sucedía.Pudiste haberme tocado de un millón de maneras, pero elegiste la que perdura para siempre.Tocaste mi alma. Y nada es igual.


Докосна душата ми...  

Можеше да ме докоснеш по хиляди начини — с ръце, с думи, с поглед, с онези дребни жестове, които оставят топлина по кожата и после изчезват.Но ти избра друг път. По тих. По дълбок. По истински.Докосна душата ми. Не бързо, не настойчиво, а така — сякаш се страхуваше да не счупиш нещо крехко, което дори аз не знаех, че пазя в себе си.И в този миг всичко се промени. Светът остана същият, но аз — аз вече не бях.Ти влезе в мен като светлина, която не ослепява, а лекува. Като тишина, която не плаши, а успокоява. Като дъх, който не свършва, а започва.Докосна ме там, където думите не стигат, където болката мълчи, където надеждата се ражда от нищото.И аз те усетих — в начина, по който гледаш, в начина, по който мълчиш, в начина, по който присъствието ти подрежда хаоса в мен без да го докосва.Ти ме промени не защото поиска, а защото можеше. Защото душата ми те разпозна преди разумът да разбере какво се случва.Можеше да ме докоснеш по милиони начини — но избра единствения, който остава завинаги.Докосна душата ми. И вече нищо не е същото.

sábado, 27 de junio de 2026

NO PUEDO Не мога Simeonov Dimitar

 


No puedo…No puedo curar lo que está roto en ti. Pero puedo sentarme en silencio junto a tu dolor, como una luz que no deslumbra, sino que solo dibuja el camino de regreso hacia ti misma.Puedo ser el silencio que no te asusta,sino que te abraza como una manta suave en la noche más larga.Puedo ser las manos que no tocantus heridas, sino que solo las protegen, como quien sostiene a un pájaro que todavía tiembla de miedo.Puedo ser la voz que no insiste en queolvides, sino que te susurra que está permitido recordar y, a pesar de todo, seguiradelante.No estás simplemente rota: eres frágil deesa manera hermosa en la que son frágiles las cosas que vale la pena proteger. Hay en tiuna luz que solo se ve cuando alguien mira con suficiente atención.Y yo miro. Veo cómo tu dolor seencoge cuando lo nombran con ternura. Veo cómo tus heridas respiran cuando alguien nolas juzga. Veo cómo tu alma se relaja cuando comprende que está a salvo.Puedo hacerte creer que hayalguien capaz de amar precisamente eso: lo silencioso, lo vulnerable, lo verdadero. Que hay corazones que nose asustan de las grietas, sino que las besan como una promesa.Y si algún día sonríes como siel mundo volviera a ser suave, sabré que no te he curado; solo he estado a tu ladohasta que tú misma te permitiste creer que los rotos también tienen quien los ame.

jueves, 25 de junio de 2026

No lo sabes.Ти не знаеш Simeonov Dimita

 



Ти не знаеш… Ти не знаеш, но когато замълча, в мен се надига буря — думи, които искат да изкрещят името ти, но се задържат на ръба на устните ми, за да не разберат всички колко силно те нося. Ти си онзи огън, който не изгаря кожата, а направо душата. Огън, който не пита дали съм готов да горя, а просто пламва в най тихите ми места. И колкото повече се опитвам да те изтръгна от себе си, толкова по дълбоко се впиваш — като светлина, която не мога да спра да следвам, дори когато ме води към собствената ми бездна. Понякога нощем те усещам толкова близо, че дъхът ми се променя, сякаш сърцето ми знае нещо, което разумът ми отрича. И тогава разбираш — страстта не е докосване. Страстта е липса, която боли като присъствие. Ти си причината да вярвам, че красивото може да бъде истинско, дори когато е недосегаемо. Че любовта може да бъде дом, дори когато никога не е била моя. И ако някой прочете тези редове и усети как в гърдите му се разтваря рана — нека знае: това е страст, която не търси тяло, а душа. Страст, която не иска да притежава, а само да остане — като последен пламък в нечия тъмнина. - Д.Симеонов

Esperé -

 


Esperé

Esperé mucho tiempo.

Esperé un mensaje, una señal, un 

"¿Cómo estás?" que me mostrara que aún había lugar para mí en tu corazón.

Justifiqué tu silencio con cansancio, 

tu distancia con miedo y tu falta de atención con un orgullo que te impedía dar el primer paso.

Pero la verdad es mucho más simple y mucho más dolorosa.

Cuando una persona te necesita, encuentra la manera de buscarte. 

Cuando te extraña, su ego no es más grande que sus sentimientos.

Cuando tiene miedo de perderte, no deja que el silencio hable por él.

Esperé palabras, y obtuve silencio.

Esperé cercanía, y encontré distancia. 

Esperé una prueba de que me amabas, y solo obtuve la esperanza de que me había inventado a mí misma.

Lo más difícil fue no perderte.

Lo más difícil fue aceptar que tal vez nunca te tuve como creía.

Ahora entiendo que a veces la inacción es la respuesta más honesta. 

Que el silencio también es una elección.

Y que no deberías pasarte la vida esperando una puerta que alguien cerró hace mucho tiempo.

Te amé de verdad. 

Quizás más de lo que debería. 

Pero el amor no puede vivir solo. 

No puede cargar a dos personas sobre sus hombros cuando solo una camina hacia la otra.

Por eso dejo de esperar hoy.

No porque haya dejado de sentir. No porque te hayas vuelto indiferente.

Sino porque finalmente he aprendido a respetarme tanto como te amé.

Y si alguna vez miras atrás y te preguntas por qué me fui, la respuesta es simple:

No me perdiste el día que me fui.

Me perdiste en todos esos días en que sabías dónde estaba, pero no encontraste el camino hacia mí.

G.D.Str

Entrega total del amor




You know how much I desire to have you like this, so willing to follow my madness. Your body is thirsty for caresses, and here I am, ready to give you all of me. My lips explore you... my hands look for what belongs to me. Passion and love run through my veins, a living fire that burns me. In every glance, my surrender; you are my full moon in the dark night, the sweet calm, my beautiful madness. The power of love that changes everything, a rain of kisses all over your beautiful body. In the silence of the night, we make love with so much passion and desire, watching the universe with you, lying in the garden, loving each other. I take you and you shudder because you know it is the moment you have been waiting for so long; I get my fill of you while you groan. It is what I like… Total surrender of love. You know how much I desire to have you like this, so willing to follow my madness. Your body is thirsty for caresses, and here I am, ready to give you all of me. My lips explore you... my hands look for what belongs to me. Passion and love run through my veins, a living fire that burns me. In every glance, my surrender; you are my full moon in the dark night, the sweet calm, my beautiful madness. The power of love that changes everything, a rain of kisses all over your beautiful body. In the silence of the night, we make love with so much passion and desire, watching the universe with you, lying in the garden, loving each other. I take you and you shudder because you know it is the moment you have been waiting for so long; I get my fill of you while you groan. It is what I like, having you for my pleasure, because you will reward me by feeling you inside me, satisfying me, making me reach ecstasy in that total surrender. Listen to the beating of my heart shouting your name under this sky that hides everything. I crossed the seas that flow from your body, it is the moaning of my voice whispering in your ear: I love you, my love, with all my soul. You are my passion, you are the sun that ignites my cravings. You know how much I desire to have you like this, so willing to follow my madness. Your body is thirsty for caresses, and here I am, ready to give you all of me. My lips explore you... my hands look for what belongs to me. I take you and you shudder because you know it is the moment you have been waiting for so long; I get my fill of you while you groan. It is what I like, having you for my pleasure, because you will reward me by feeling you inside me, satisfying me, making me reach ecstasy in that total surrender. We love each other, my love, in a total surrender of love.or

Manos _ fibproducciones



Няма нужда от докосване на кожата,
нито от физическата спешност на връзката,
има души, които топлят като плащ
и лекуват и най-жестоката рана.
Сякаш лекуват със светлината на погледа,
с топлото ехо на гласа си,
обезоръжавайки и най-свирепия страх
в една мълчалива и крилата милувка.
Те са невидими ръце на емпатия,
които облекчават тежестта на болката,
превръщайки студа в енергия
и наранената тишина в чиста любов.



No hace falta el roce de la piel
ni la urgencia física del lazo,
hay almas que abrigan como un manto
y curan la herida más cruel.
ni la urgencia física del lazo,
hay almas que abrigan como un manto
y curan la herida más cruel.
Sanan con la luz de la mirada,
con el eco tibio de su voz,
desarmando el miedo más feroz
en una caricia silenciosa y alada.
Son manos invisibles de empatía
que alivian el peso del dolor,
transformando el frío en energía
y el silencio herido en puro amor.




martes, 23 de junio de 2026

LOBOS - Вълчица

 


 Вълчица


Гората ми без тебе не е дом.

Ловът приключи.Лумнаха пожари.

Достигна ме предсмъртния ти стон,

когато силен изстрел ме удари.


По дебрите към твоята душа 

прокапа кръв от пресните ми рани,

но всички страхове ще удуша,

а болката едничка ще ме храни.


Към извора на твоята душа 

пустинята до края ще пребродя.

Ще се създавам и ще се руша,

и ще пълзя,не можейки да ходя.


Към слънцето във твоята душа

във тъмното ще скитам непозната.

Ще викам теб до късно във нощта,

ще плача и ще вия към луната.


И може би умирайки в дъжда

ще ближа пак горчивите си рани,

но онзи път към твоята душа

ще търся пак в небесните поляни!


Автор 

Леонида Дончева

 

Lobos

Mi corazón no es un hogar sin ti.

La caza ha terminado. El fuego se ha apagado.

Alcanzé la premonición de tu alma,

cuando un disparo fuerte me golpeó.

A través de las profundidades de tu alma

la sangre gotea de mis heridas recientes,

pero todos los miedos me ahogarán,

y solo el dolor me alimentará.

Al verano de tu alma

pasearé por los desiertos hasta el final.

Seré creado y seré destruido,

y me arrastraré, incapaz de caminar.

Al sol en tu alma

en la oscuridad me desgarrearé desconocido.

Lloraré para ti a la tarde de la noche,

lloraré y miraré la luna.

Y quizás, muriendo bajo la lluvia

llegaré de nuevo mis heridas amargas cerca,

pero ese camino hacia tu alma

buscaré de nuevo en los campos celestiales!

Autor

Leonida Doncheva

Твоите красиви ръце Твоите ръце лекуват душата



Твоите красиви ръце Твоите ръце лекуват душата с буквите си Твоите ръце Върху празната хартия, твоите букви лекуват рани; ти пишеш стихотворението, което лекува сърцето и душата. Всяка буква, която нарисуваш, е златна нишка, изтъкана от твоите ръце, втъкаваща надежда за онези, които очакват този лечебен сценарий. Ти дойде с мастило, изпълнено с утеха, за да спасиш души, падащи от небето. Твоите стихове са ласки – възстановителни ласки – мистериозни думи, които спасяват и лекуват. Ти лекуваш белезите от минали рани, оставяйки сърцето напълно обновено. Ти пишеш с любов, извираща от гърдите ти, с договор на нежност към нашите рани. Твоите красиви ръце летят по вятъра, лекувайки със силата на твоята безкрайна любов във всеки ръкопис, който оставяш след себе си. Всяка от твоите думи е като прииждащия вятър. Благословен е нежният удар на твоите ръце, лекуващи всичко със стихове, прекрасни като карамфили. Ръцете ти летят свободно по бялата хартия, очертавайки с мастило меден балсам. Всяка написана дума разсейва болката; те са ласки на букви, лекуващи с любов. Те лекуват душата, успокоявайки болката, превръщайки празнотата във вечна прегръдка. Благословени да са ръцете ти и сладкият им пулс, учи ме как да живея чрез такива красиви стихове. Красивите ти ръце Ръцете ти лекуват душата с буквите си Ръцете ти

Tus bellas manos 
Tus manos con letras sanal el alma
Tus manos
Sobre el papel  vacío con tus letras curas heridas,
escribís el poema que sana el corazón y el alma.
Cada letra que trazas es un hilo dorado con tus manos,
teje la esperanza esperado esa letras sanadora
Venías con la tinta cargada de consuelo,
a rescatar las alma que caía del cielo.
Tus versos son caricias, caricias que restauran,
palabras misteriosas que salvan y que curan.
Sanás las cicatrices de heridas del pasado,
dejando el corazón completamente renovado.
Escribís con amor que brota de tu pecho,
con un pacto de ternura sobre nuestras heridas 
Tus bellas manos vuelan, con el viento 
y sanas con la fuerza de tu amor infinito,
en cada manuscrito que dejas aquí escrito.
Cada palabra tuya es como el viento que llega,.
Bendito el tierno trazo que con tus manos 
que curan todo con versos de clavel.
Tus manos vuelan libres sobre el blanco papel,
trazando con la tinta un bálsamo de miel.
Cada palabra escrita disipa el dolor,
son caricias de letras, sanadoras de amor.
Ellas curan el alma, detienen el dolor
transforman el vacío en un abrazo eterno.
Benditas sean tus manos y su dulce latir,
que con versos tan bellos me enseñan a vivir.
Tus bellas manos 
Tus manos con letras sanal el alma
Tus manos